... нямат край българските хималаи: януари 2014

"ВСЕКИ ЗАЛЕЗ НОСИ СПОКОЙСТВИЕ, ВСЕКИ ИЗГРЕВ - НАДЕЖДА"

ПЧЕЛИНЦИ

Толкова много пъти съм идвал тук, въпреки че това е едно от най-сниманите места и е трудно да измислиш нещо ново. След два дни със силен вятър, тежки облаци и убийсвено червени залези, рекох си ще последва още един такъв. За жалост точно преди залеза вятъра отнесе всички облаци и остана празното синьо небе. Навън светлината не беше добра и сякаш слънцето се концентрираше точно в една пролука, през която мина диагонално, осветявайки иконата в нишата.

Последваха още два дни с още по-страхотни залези :).

21.12.2014

ПОЛОВРАК

Скалите около София са кът, ето едно пет-метрово чукарче в Лозенската планина, което светнах с ламбата, защото луната беше прекалено слаба, пък и постоянно се криеше зад облаците. А в далечината са светлините на града, отразяващи се в смесицата от облаци, смог, пушек и какво ли още не. Следващият път задължително върху камика ще има нещо за мащаб, а по-следващият ще се завъртят и едни звездни пътеки, тъй като върха сочи на север към полярната.

29.11.2014

МУРГАШ

Ходих за дърва

ИСКЪРСКО ДЕФИЛЕ

Обикновено всичко е наред до мига, в който уточним мястото, където ще скитосваме. След това следва едно "Тръгваме в пет" ... и всичко се срива. Топито обаче е железен и по изгрев сме на Лакатнишките скали след дълго, досадно каране по завоите на Дефилето. Изгревът беше нейде по-нависоко, но мъгли имаше коджамити. И все пак трябваше да излезем над тях, за да се постоплим и затова тръгнахме към село Очин дол и пътеката към Кобилини стени, като попътно поздравихме дядо Йоцо. В селото ни посрещна един явно поспалив ловец, упъти ни за пътеката и рече "Вървете тука нагоре към заслона, ние ловците сме надоле, нема страшно. Ама по-късно може да мръднем и нагоре де, та пазете се". Поехме в гъстата мъгла и интересно как след не повече от сто метра Топито изведнъж си контузи крака :). 15.11.2014

ПАСАРЕЛ

Ах, колко е хубаво! Листата са всички сякаш от блокче за водни боички:

виж, ясенът, който цял в пламък е, се моли на бука: - Дай жълто на мене!

А жълтият бук му отвръща - Съгласен, но дай ми ти първо червено от ясен!

И толкоз са пъстри и шарени всички, че няма в боичките толкоз панички,

какви ти панички! Езикът ни даже не може със думи докрай да изкаже колко е хубаво!

/Валери Петров/

... само малката елхичка се оглежда натъжена - падна й се пак боичка от зелена по-зелена

Самоковичето на Бистришка река

Първият сняг за тази година е затрупал гората и понеже листата още не са опадали, а и снегът е мокър, дърветата са се превели болно до земята. Пътеката тръгва от края на село Бистрица и води чак до Черни връх, а само на 30-ина минути са скоковете, наричани Самоковището.

25.10.2014

Есенния водопад Скока при село Калейца до Троян

Пътеката е кална от вчерашния дъжд, но тя е едва няколко десетки метра. Води до ръба на дерето, откъдето долу в ниското проблясва Скока. Спускането е хлъзгаво, а и все още не се е развиделило. Къде през водата, къде по скалите по брега, реката те води към малко десетина-метрово водопадче и огромен вир под него, който събира водите му, а в този есенен ден и милион листа. В някои случаи фотографията ни показва неща, които човешкото око не виждат - за 20-30 секунди листата и водовъртежите рисуват кръгове и най-различни форми.

18.10.2014

Есен край Клисура

Цял ден търсим есента, прекосихме половин Средна гора, минахме през дерета и гори, покрай язовири и реки, по градове, села и паланки ... Сааамо гъби. Привечер я намерихме, а тя разпъна килим от листа, постави пейка, изведе кончетата на паша, откри ни гледки към Старата и Средната ... да й се ненагледаш!

11.10.2014

Сопотски водопад

Карловски водопад Сучурум и Антонски водопад

"Ако целият български народ би могъл да мине през Оборище, той би се значително очистил от някои отрицателни прояви, присъщи на човешката душа"

... и в няколко дена, тайно и полека, народа порасте с няколко века ...

Октомврийски градски залез

ПОЛЕЖАН

Полежанският масив влезе в главата ми преди няколко години, когато го видях от връх Момини двори на път за Тевно езеро. Наканих се един един и щурма започна веднага като скочих от лифта при хижа Безбог. Надцених го и за два часа се озовах горе, затова след още час мислене накъде да хвана - по Стражите ли, на Газей ли, към Джангала ли, реших да проверя гледката и от Малкия Полежан. Ми то там още по-хубаво. Я да проверим и по-натам. И се заредиха едни зъберчета - красота. Слязох до Джангалската порта, полежах на тревата и от тук вече започна досадното връщане през Попово езеро.

20.9.2014

Когато рибата не дърпа, снимаме млечния път

F3.5, ISO3200, 65 sec, 8 mm

СИНЕМОРЕЦ

Южното Черноморие предлага доста интересни места, но ако си на почивка, трябва да намериш начин да я съчетаеш със снимките. Вечер не става, бирата и цацата не я изпускам за нищо на света. Остава сутринта - тихо, на пръсти, измъкваш се по тъмно. Мястото вече ти е познато, защото предния ден разсеяно си предложил разходка ама точно там. Естествено най-известни са Скалните кораби край Синеморец, Косата на Велека, фара на Ахтопол, но Дарданелите край Варвара въобще не са по-малко интересни, даже напротив. Някои от плажовете все още са диви - Липите, Листи, Кастрич и за тях трябва повечко време за да стигнеш до тях. Не забравяме и Тракийското светилище Бегликташ и Маслен нос над Приморско.

20.8.2014

ДАРДАНЕЛИТЕ

СКАЛНИТЕ КОРАБИ при СИНЕМОРЕЦ

Силистар

Липите

Велека

Бутамята

БЕГЛИК ТАШ

ГЕЛА, ШИРОКА ЛЪКА, ЯГОДИНА

Величествена гледка е Родопа планина, огласена от каба гайди в подножието на Голям Перелик, Орфей и Турлата. Тази година гайдарското надсвирване и събора на Илинденските поляни край село Гела започна с дъжд и кал, но постепенно времето се оправи и остана само калта, която пък ни изнесе страхотно офроуд шоу. Вечерта даже облаците се разнесоха и след като Месечко си легна, направих един кадър с Млечния път на звездите и Огнения път на хилядите палатки.

Тъй като вече сме посещавали Ягодинската пещера, отправихме се към друго интересно място в околността – площадката Орлово око над село Ягодина. Стигнахме до там по стръмната пътека по ръба на скалите, откъдето се откриват страхотни гледки към Буйновското ждрело и селото.

2.8.2014

РИБАРИЦА /26.7.2014/

КАЛИНИТЕ В РИЛА

За да стигнеш до това място, минаваш по може би най-екзотичния и опасен автомобилен път в България от село Пастра до язовир Калин. Стигнеш ли горе обаче, откриват се безкрайни хоризонти във всички посоки. Разходката по билото на Големия и Малкия Калин е лека, но скалите предлагат и по-екстремни участъци, които естествено Даню не пропуска. Голямата надморска височина около 2500 метра, ясното небе и чистия въздух ни позволяват фотосесия на палатковия лагер под Млечния път на фона на Рилския стоунхендж, както го нарече един изявен баир-катерач. Не пропускаме и да завъртим малко звезди около полярната за около час.

5.7.2014

ВИХРЕН ПО ДЖАМДЖИЕВИЯ РЪБ

Тръгваме още в малките часове на нощта, до хижа Вихрен са около три часа път с кола и ще опитаме да преварим изгрева. Още на Цариградско шосе си направих едно селфи, като използвах камерата за скорост преди Орлов мост, та затова вече карах по-бавно и внимателно. Тръгваме за върха, но за съжаление вече слънцето блещи над морето от облаци и снимки трудно стават, затова се концентрираме върху катеренето на ръба, особено в началото, където са по-екстремните зъбери. С набиране на височина облаците също налазваха все по-нагоре Вихрен и скриваха хоризонта. На върха помачкахме малко сняг, доколкото беше останал неомачкан такъв от тълпите, позяпахме малко гледки, доколкото ни позволяваше мъглата и заслизахме по южната страна, доколкото ни се слизаше наобратно.

28.6.2014

Туристът е човек, който намира най-трудния път да иде там, където няма абсолютно никаква работа.

Буря на конци

Стихията се разцепи на две, едната отнесе Витоша и пое към Плана, другата поостана и омете няколко западни квартала и се насочи към Перник

Макове и лайка

КОПРЕНСКИ ВОДОПАДИ

Западна Стара планина - в местността Копрен над село Копиловци са концентрирани група от водопади по свързани екопътеки. Ланжин скок и още два красавци се намират по река Милина на 30-ина минути от хижа Копрен през букова гора, пълна със здравец и див чесън. Дуршин скок е с рядко срещан двоен кръстосан пад и е само на десет минути от шосето. Само до Големия воден скок се стига за малко повече - около час, но пък разходката през полета с хиляди билки и цветя е неповторима.

31.5.2014

ЛАНЖИН СКОК на река Милина

ВОДОПАДИТЕ ПОД ЛАНЖИН СКОК

ДУРШИН СКОК И ГОЛЕМИЯ ВОДЕН СКОК на река Графска

Пшеница и рапица в равнината, сняг в планината

ВОДОПАД ПОЛСКА СКАКАВИЦА

Един от най-интересните водопади - обграден от полската джунгла, висок, широк, направо огромен. Минаваш през пещерата под падовете, отвсякъде струи вода, капки се сипят като куршуми, хлъзгави пътечки, огромни късове скали.

24.5.2014

ПЧЕЛИНЦИ

Изгрев от местността Пчелин Камък и черквата Св. Йоан Кръстител Летни на потопеното село Пчелинци 24.5.2014

ТЕТЕВЕНСКИ ВОДОПАДИ

17.5.2014

Река Костина при Рибарица

ЕТРОПОЛСКИ ВОДОПАД ВАРОВИТЕЦ И МАНАСТИРА СВЕТА ТРОИЦА

ЗВЕРЧЕТО И БОЯНСКИ ВОДОПАД ПРИВЕЧЕР

6.5.2014

ИСКЪРСКОТО ДЕФИЛЕ ПРИ БОВ И ЛАКАТНИК

1.5.2014

ДОБРАВИШКА СКАКЛЯ В ПОНОР - ПОД КАМИКА СЕЛО БОВ - БОВСКА СКАКЛЯ

"Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите." Пипи Дългото Чорапче

ВОДОПАД КОТЛИТЕ КРАЙ ГОДЕЧ

Рекичката е малка и трябва да е валяло доста, за да има доволно голям пад на водата и затова след няколко дъждовни дни се запътих към водопадите край Годеч. Вода имаше, но пък беше малко мътна и като добавим, че беше много ранна пролет и зелено още почти нямаше, водопадът и дерето изглеждаха доста зловещо, особено на фона на черните скали. Все пак покатерих се на една тераска, поне да направя някоя по-нетрадиционна снимка на двата пада.

1.5.2014

ВИДИМСКОТО ПРЪСКАЛО, СЕВЕРЕН ДЖЕНДЕМ, СТАРА ПЛАНИНА

Валяло беше доста тези дни, а и днес ръми обещаващо, смръчкало се е времето, идеално за първия водопад през тази година. И наистина още в началото реката е бясна и дълбока, добре че се пресича само на едно място, на което има голям мост, но който пък не води към пътеката за водопада. От този мост се открива видимост към високия пад на Пръскалото, както и към няколко други скокове, които се спускат по склоновете на планината само по това време на годината, когато снеговете се топят. От панорамната скала се виждат вече и двата пада на величествения водопад, обграден от отвесните скали на Северния Джендем. Не носих напразно чадъра, без него нямаше да направя и този кадър.

18.4.2014

КРАЙ СОФИЯ

Тихият следобеден дъжд тъкмо спря и за щастие, защото пътят до Спасова могила минава през полето и всяко разкалване предизвиква съмнения за безпроблемно връщане. В краен случай параклиса Свети Спас ще те подслони, а могилата ще ти разкрие гледки към околните села и плодородните земи на Софийското широко поле.

ПЛАНА ПЛАНИНА

По това време на годината слънцето залязва точно над Витоша планина, погледнато от ниските склонове на Плана. Привечер Черни връх и компания придърпаха облаците като с магнит и си направиха ореол от пламтящото все още слънце.

ПОЛОВРАК

Залезът от връх Половрак в Лозенската планина нямаше да е нищо особено, ако вятъра не бе довял тези малки пухкави облачета, приличащи на стадо овце, пръснати из небесното пасбище. А пролетта беше стигнала дори до каменистото било с жълти и сини цветенца.

РЕКА АРДА И НАЧАЛОТО НА ЯЗОВИР КЪРДЖАЛИ

За този завой думите не стигат, там обективите отказват, автомобилите се чупят. Но всяка цена си струва! 3.3.2014

ДЯВОЛСКИЯ МОСТ

3.3.2014

ЗЛАТОГРАД

Бели дувари около дворовете, широки дъбови врати, кръгли комини, калдъръмени улици, занаятчийски работилници. Тук е роден войводата Дельо хайдутин, борил се против насилственото ислямизиране на родопските българи през 17-18 век. "Деля го куршум не фата, Деля го сабя не сече."
1.3.2014

СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ В ЗЛАТОГРАД И КАРНАВАЛА В КСАНТИ

Златоградски кукери гонят с чанове злото, по-късно всички прескачат огъня за здраве и късмет. В Ксанти се почитат древногръцките богове с пъстра карнавална фиеста.